Полезни съвети

ИЗБОР НА КУЧЕНЦЕ

Ако сте се спрели на породата Френски булдог, не трябва да се отправяте за кученце към зоомагазина или борсата – най-добре е да се обърнете за помощ към киноложки клуб или лицензиран развъдник. Не трябва да си взимате кученце, ако в първите месеци от живота му за дълго в къщи няма да има човек!

Отглеждайки кученцето, трябва строго да съблюдавате следните четири принципа:

– щателно да следите за правилното му хранене;

– да осигурявате достатъчно престой на кученцето на слънце и свеж въздух; кученцето трябва да пребивава на открито не по-малко от два часа на ден;

– да съблюдавате за правилния хигиенен режим на кученцето: да следите леглото му да е чисто, тялото му да бъде чисто и по възможност да не се извежда на замърсени места.

– постоянно трябва да учите кученцето на дисциплина (не трябва да му разрешавате да прави всичко, което си пожелае или неща, които няма да му бъдат позволени, когато порастне).

Трябва да се почертае, че отглеждането на кученце изисква от стопанина много старание, понякога отказване от някои удоволствия, като не са изключени и някои неприятности.

Не трябва също така да се забравя, че отглеждането на кученце е свързано с определена загуба на свободно време и с материална издръжка. Но, от това, колко добросъвестно ще изпълнявате правилата на отглеждането, храненето и хигиенния режим на кученцето в първата година от живота му, зависи неговото здраве, характер и работоспособност през цялата продължителност на живота му. Не пестете за своето животно нито време, нито средства и ще бъдете възнаградени с едно красиво, послушно и безкрайно привързано към вас куче.

Непълноценното хранене и небрежното отношение към кученцето, ще доведат в последствие неизбежно изоставане в развитието, болести, неоправдани надежди на изложбения ринг (за тези, които имат такива амбиции), трудности при дресировката и в ежедневието.

Основни правила при отглеждането на кученце от породата Френски булдог

1. На кученцето му е необходим „личен живот“. То трябва да си има място, където да може да поспи или да си почине от хора и малки деца. На това място никой и никога не трябва да го пипа.
2. Кученцето трябва да се храни от 6 до 2 пъти на ден в определени часове (в зависимост от възрастта).
3. На кученцето му трябва качествено и правилно хранене съласно неговите нужди, но никога по човешки вкус (сладко, тестено, чипсове и т.н.)
4. Кученцето трябва да се извежда често и достатъчно продължително.
5. Кученцето трябва да има мил и взискателен стопанин. Той следва да замести за него майката, а в последствие и водача на стадото.
6. На кученцето му е необходима козметична грижа (грижа за козината му).
7. На кученцето му е необходима грижа за неговото здраве (трябва да го лекувате, ако се разболее, да го защитавате от недоброжелателни животни и да отговаряте за живота му).
8. За правилнто развитие на ума и интелекта на кученцето, му е необходимо общуване. То трябва да общува с хора, трябва да има и играчки.
9. Трябва да дресирате кученцето и да го учите на правила с добър тон. Кученцата много обичат да бъдат дресирани, но в ранната им възраст трябва да се въоръжите с търпение.

Ако се придържате към тези правила, ще станете най-добрия приятел на своето куче.

И така, вашият избор е установен на Френчи. Полезно би ви било да почетете малко литература за кучета и конкретно за породата, да посетите една, две киноложки изложби за да се ориентирате.

Ако искате да вземете у дома си кучето за компаньон и приятел, то екстериора, родовите белези и окраска на кучето няма да играят решаваща роля, но имайте предвид, че като правило, белите кучета имат нужда от повече грижи.

Ако желаете редовно да посещавате изложби и да заемате на тях добро класиране, както и да участвате в развъдна дейност – не бързайте, а обмислете обстойно всичко.

Хората, които за пръв път си купят куче, се сблъскват с различни усложнения. Ако сте си взели куче с родословие, това още не означава, че то ще участва и ще побеждава в изложби. Вие ще имате красиво, породисто и гледано куче, но да приемем, че то няма съвсем да съответства на строгите стандарти. Това не трябва да ви ядосва. Само специалист кинолог може да каже, как ще се развие едно кученце – куче само за приятел и компаньон или родословно куче от висок клас.

Френският булдог има много интересно поведение. Сред тази порода няма да срещнете нервозни или лениви кучета. Психиката на френчитата е нормална, а нервната им система – здрава. Тази порода е златната среда между такива фурии като примерно Джак Ръсел териерите и прекалено гордите пекинези.

За интелекта на френските булдози се разнасят цели легенди, особено сред стопаните им. Всеки развъдчик ще ви каже, че неговия питомец е най-умния и най-съобразителния. Това наистина е така – френчитата са умни и съобразителни.

Не може да се отрече обаче и че са упорити. Те са много настойчиви и обичат около тях да е тихо и спокойно. Накратко казано, не обичат безпорядъка, Френския булдог също така е доста ревнив. Нерядко даже ревността им се простира към членовете от семейството, живеещо с кучето под един покрив. Да не говорим пък за неканените гости и други кучета, опитващи се да се приближат към стопанина. Като пазач, френския булдог не отстъпва даже и на ротвайлера – естествено не по сила и ръст, а в злоба към непознатите и предпазливост. Даже нощем, когато изглежда, че булдога ви здраво спи и силно хърка на сън, неговите щръкнали уши никога не му изневеряват. Дори и най-малкото шумолене няма да убегне от прекрасния слух на вашия малък страж.

Френския булдог е стопанина на дома. И даже ако имате две кучета от различни породи, той през цялото време ще се опитва да вземе връх. Две френчита (особено от един и същи пол) могат да направят живота ви меко казано тежък: през цялото време ще ви поделят между себе си.

Ако сте решили да си вземете френски булдог, трябва да помислите, дали ще можете да му отделите цялата си любов и внимание. На по-малко, той няма да се съгласи и много обича ласките и поощренията.

Освен всичко, французинът е доста обидчив, но помирението с него е лесна работа. Една мила дума за него е най-добрата награда.

Заради любовта си към игрите и постоянната си нужда да защитава някого, френският булдог е особено подходящ за съжителство с деца. А със своята бързо възникваща привързаност, добре се погажда и с по-възрастни хора.

ХАРАКТЕРА НА ФРЕНСКИЯ БУЛДОГ

Кучетата от тази порода са идеални за гледане в градска среда и в малка квартира. Тяхната къса, гладка и плътна козина не създава грижи и няма нужда нито от подстригване, нито от разчесване, нито от подкъсяване. Тя не е опасна за вашите килими, дивани и кресла. Размера на „френчито“ е удобен във всяко едно отношение (висок е 30-35 см. при холката). Не се пречка в краката ви (това не е задължително вярно J – б. пр.) и е способен е да ви съпровожда във всякакви пътувания. Няма нужда тук да описваме подробно стандарта на породата (вж. другата бележка Стандарт на породата), но пък за характера на това куче и неговите достойнства може да се говори с часове.

Френският булдог има удивителното свойство да се приспособява към такива условия на живот, в каквито е поставен. Той е изключително контактен, обича да общува и да се намира в компанията на любимите си членове от семейството. Французинът е щастлив просто когато всички са си у дома, може с часове да си играе с детето ви или да лежи с вас пред телевизора, без да ви безпокои с нито едно излишно движение. Ако сте на работа, булдогът цял ден тихичко ще си дреме, уютно свил се на любимото си място в очакване да чуе отключването на вратата. Той ще ви посрещне на прага с толкова щастливо и радостно изражение на лицето, че цялата ви умора, натрупана през деня ще изчезне и несгодите ви ще отидат на втори план. Поглеждайки това мило, чудно същество, вие изведнъж ще разберете, че в къщи е изгряло малко, чаровно и много топло слънчице J Удивително е колко нежни чувства е способен да предизвика френският булдог в човека, решил да си вземе точно тази порода.  Още в първите седмици от живота на „френчито“ в домакинството на стопанина, често всички неочаквано разбират, че вече не могат без общуването с новия си четириног приятел. С появата на кученцето, домът се напълва с уют и радост. Френските булдози много бързо и силно свикват и се привързват към стопаните си. В отговор на вашата грижа за него, сърцето на французина отговаря с такава привързаност и с такава огромна любов, че описването й е невъзможно.

Френските булдози са и много прецизни психолози. Те добре преценяват хората и се ориентират в обстановката. Ако човек влезе на гости в къщи като приятел или добър познат и стопаните се радват на появата му, то и френчито ще се радва с всички. Ще покаже на госта своите играчки, даже ще го покани да си играят. Ако гостът позволи, той ще скокне в скута му и нежно ще го близне. А ако на хората не им е до него, той ще си легне и ще чака момента, в който се сетят за него и го извикат. Не дай Боже, гостът да се окаже неканен. Булдогът не само ще оповести с лая си на стопаните за приближаването на чуждия човек, но и безстрашно ще се хвърли на врага, защитавайки своя дом и близки хора.

Сърцето на малкия булдог не знае страх. Тази порода е запазила в себе си всички качества, присъщи на бойните му предци. Името на породата „Bull-dog“, в превод означава биково куче. Естествено, малкият френски булдог никога не се е сражавал на арена с бикове, но по душа, той е боец. И тежко на този, който се осмели да нагруби любимия му стопанин или да посегне на територията му. Без оглед на своя малък ръст, френският булдог тежи 8-14 килограма и челюстите му са в състояние да нанесат на противника доста осезаеми и неприятни травми.  В тази връзка, ако булдога се хвърли в бой, то да го спрете е практически невъзможно. Затова, ако гледате в дома си френски булдог, постарайте се, никога по време на разходки да не провокирате кучето си да се бие с други кучета. Често булдогът, опитал един-два пъти вкуса на боя и усещането на победата (а в боевете, той почти винаги излиза победител, ако разбира се, противника не е специално обучено бойно куче, а просто съседския побойник), ще търси винаги повод за скарване със събратята си, дори и те да са 10 пъти по-големи от него. Отучването от това е на практика невъзможно. А ако за беда, противникът се окаже много по-силен, злобен и активен от булдога и превеса не е на страна на френчито, то вие рискувате да изгубите своя верен и предан приятел. Това е така, защото булдозите не умеят да отстъпват и кучето ще се бие до края, какъвто и да е той.

Разбира се, няма правила без изключения. Както хората, така кучетата (даже от еднаква порода) се различават и по характер, и по темперамент. Колкото кучета, толкова и характери. Сред булдозите има и добряци, и заядливи побойници. Има малки поспаланковци и ленивци, а има и енергични, подвижни кучета-спортисти. Много често, характера на кучето зависи от средата, в която то е възпитавано и от характера на човека, нагърбил се с ролята на стопанин и възпитател. Както се казва „кучето прилича на стопанина си“. Просто удивително! Ако стопанина се движи много, много празнува и е общителен, то и неговият булдог ще е подвижен и весел и няма да се уморява. А ако стопанина е домошар и ленивец, то и кучето му сутрин няма да може да се вдигне от топлото и уютно легло. Даже няма да си отвори очите, преди да се наспи, колкото му се иска. Такива са френските булдози.

Но, нека да отбележим още една тяхна особеност. Ако изведнъж, по някаква причина, възрастният булдог сменя стопаните си или се разделя с любими за него хора, това събитие е страшен психологически стрес и удар. Френските булдози много тежко преживяват смяната на собствениците си и изпитват много тежка морална мъка. Затова, когато решите да си вземете у дома такова куче, отнасяйте към това си решение с максимална доза отговорност. Френчито не е играчка, не е развлечение, не е малка жива кукла, а е верен, предан до дъното на душата си приятел. Ако съдбата ви свърже с френски булдог, никога вече няма да помислите за друга порода. За цял живот сърцето ви ще е покорено от това безстрашно и забавно същество.

РАЗХОДКИ

Френският булдог обича дългите разходки, но може да мине и с краткотрайни извеждания.

Френските булдози понасят нормално мразовитото време. Подвижният и игрив булдог се носи по снега и сякаш не усеща студ. За това му помага гъстата, плътна козина и дебелата кожа. С жегата обаче, нещата стоят по-зле. Късата муцуна затруднява дишането на френчито и, ако на улицата е жега, той ще диша тежко, и ще предпочита комфорта на дома. Там френският булдог се чувства най-добре в горещите дни.

За да се развива кученцето правилно и да расте нормално, трябва да му се дава възможност да тича и скача, а в топлото време и да влиза във вода. Даже дългата разходка на повод не може да замени за едно малко куче тичането на свобода или играта с други кучета, особено в парка или сред природата.

Разходки са необходими няколко пъти дневно, започвайки с 10 мин. и постепенно – все по-продължителни. По време на разходката, кученцето не трябва да сяда на студената земя.

Всеки път след разходка, избърсвайте лапите на кученцето първо с мокра, а после подсушавайте със суха кърпа. До приключване на всички ваксинации кучето не трябва да излиза на улицата. С кучето трябва да се говори със спокоен глас, без припряност, като постоянно и последователно го възпитавате на необходимите навици. В никакъв случай не губете търпение и не викайте по кученцето. То не ви е виновно, ако не сте в настроение и не е длъжен да понася последиците от това.

Разходките с кученцето трябва да са във всякакво време, като е желателно да са 4-5 или повече. Внимателно трябва да позволите на животното да свикне с излизанията навън.

Препоръчително е кученцето да се извежда навън преди хранене. След силно вълнение (бягане навън) е добре, ако може да не се пристъпва към хранене час след прибиране. Ако разходките са след ядене, тичането и игрите с други животни могат да доведат до преплитане на червата.

От започването на излизанията навън (примерно на 3 месечна възраст), трябва да започне и приучаването към водене на повод. Преди излизане, повтаряйте думата „разходка“ и сложете повода. Трудно се свиква с повода – когато почувства ограничената си свобода, кученцето започва да се запъва и не иска да ходи. В такъв случай не трябва да го дърпате, а напротив, тръгнете след него. Когато почувства, че никой не го задържа, то ще се успокои. В двор или на улицата, кученцето се води само на повод, за да се избегне нещастен случай! Много е полезно да се води животното по малък наклон. Това помага за формирането на високи, изпъкнали и сводести лапи. Кучето се води до левия крак – учете го на това още от първата разходка. Стопанина трябва да избере такава скорост на ходене, че на кученцето да му е лесно да върви до него. На специални разходки, на открито или извън града, можете да го пуснете от повода, но го следете внимателно през цялото време.

Кучетата са много чувствителни към интонациите на гласа и следователно вие можете да изразите неодобрението си със строги нотки в гласа (но не с крясъци). Кучето ви ще ви разбере.

На първо време стопанина трябва да защитава кученцето. По-късно, когато то стане порастнало куче, той пак трябва внимателно да следи обстановката по време на разходката. При появата на по-големи и силни кучета е добре да вържете питомника си на повод за избягване на нежелани срещи.

По време на разходката, опитвайте се да избягвате мърша и други нечистотии, тъй като кучетата обичат да се въргалят в тях. Ако това все пак се случи, никога не наказвайте кучето, а го отведете в къщи и добре го измийте.

Докате трае излизането ви, кученцето не трябва да бяга надолу по стълбите, да се спуска от стръмни хълмове и да прескача препятствия. Не бива да го разхождат деца, а някой възрастен. И никога не оставяйте кученцето на улицата да ви изчаква – често така се случват кражби.

 

Превод за Национален Клуб Френски Булдог – България от Методи Лефтеров

Източник: http://www.frbuldog.ru