Коментари към стандарта

Общ вид
Достатъчно мощно при малък ръст, пропорционално сложено, компактно, здраво куче с чипоноса и къса муцунка, изправени уши, къса по природа опашка и гладка къса козина.То трябва да предизвиква впечатление на енергично и умно животно, много мускулесто със здрави кости.
Тип конституция
Здрав. Лек или груб тип , а също така излишна суровост или сухост са нежелателни. Резките отклонения от указания тип конституция се явяват порок.
Поведение и характер
Общителен, весел, игрив, спортен, жив. Преизпълнен с любов към стопаните си и особено към деца. Излишна флегматичност и леко възбудими кучета не са желателни. Страх и агресия към хората са пороци.
Формат
Френския булдог е куче което е близко до квадратния формат , но не съвсем.Допуска се разгънатост при мощни кости и широки гърди.

Тежест и височина
Теглото при мъжките не трябва да надвишава 14 , а при женските – 13 кг. Минималното тегло е 8 кг. Височината при холката , трябва да съответства на теглото. Желателната височина е в пределите от 29 до 35 см. На тази височина обикновено отговаря тегло 10-13 кг.

Полов диморфизъм
Половия диморфизъм е добре изразен. Женските са по малки и леки от мъжките, с по-малка в сравнение с тялото глава . Като правило леко разтеглените женски по-лесно раждат.Женски в мъжки тип и мъжки животни приличащи на женски е порок.

Глава

Рис.3
Главата е голяма масивна и широка.
Главата на прекрасния френски булдог се вписва в два правилни квадрата. (Рис.3).
Черепа между ушите е плосък, задтилната издатина е леко изразена, челото е изпъкнало. Прехода между челото и муцуната е много рязък.
Муцуната е къса, широка, дълбока и добре изразена.
Гърба на носа е много къс.
Дължината му не трябва да превишава 1/6 от дължината на челото.
Носа обезателно трябва да е чип. На гърба на носа има 1(2) дълбоки кожни гънки. Те не трябва да се повдигат над нивото на очите. Носа е черен , широк , с широко разкрити симетрични и косо насочени ноздри. Носо – устната линия трябва да е добре изразена. Не пигментиран, розов или кафяв нос, а също така раздвоен (разделен на две самостоятелни части) се дисквалифицира. Недостатък се счита когато ноздрите са много стеснени и се затруднява дишането на кучето.
Идеалната глава с всички типични признаци

Рис. 4.
Горната и долна челюст са широки и леко закръглени. Долната челюст трябва да е завита на горе и с такава дължина, че долните резци да стоят пред горните (Рис.4-в). Недостатъчната дължина на долната челюст довежда до нарушения в захапката. Френския булдог е с обратна захапка, всеки друг вид се дисквалифицира.
При излишна дължина на долната челюст или не достатъчно извиване на горе се показват резците , а при още по голяма дължина се показват и кучешките зъби(порок) (Рис.5).
Устните са дебели, долните и горните устни се събират по средата, закривайки зъбите, които не трябва да се виждат при затворена уста. Езика също не трябва да се вижда. Даже един незначително видим зъб се явява порок. Много сурови, увиснали устни е недостатък. Устните трябва да са черни при всички окраски. Допуска се непълна пигментация на устните при петнистите кучета при условие че имат добра пигментация на клепачите и черен нос. Белите петна на муцуната при всички окраски с изключение на петнистата не са желателни. Скуловите дьги са добре развити и заедно с мускулатурата на бузите образуват ширината на главата. При това те не трябва рязко да се подават във страни. Очите са големи, кръгли и тъмни, с живо изражение. Те не са много дълбоко поставени, съвсем леко изпъкнали, разположени ниско на главата – на една височина с гърба на носа и достатъчно далече едно от друго. Бялото на очите при гледане отпред не трябва да се вижда. Разстоянието от основата на ушите до очите, трябва да бъде възможно най – голямо. Клепачите и миглите трябва да са черни при всички окраски. Между изпъкналите глазни дъги има дълбока бразда, която не отива към челото. Светлите очи са недостатък, разноцветните очи се дисквалифицират.

Рис. 5
Очите са овални и много малки. Тук се вижда че дългата долна челюст не влияе на дължината на муцуната, но прави видими зъбите. Муцуната макар и къса е тясна и лошо запълнена под очите. Видимите кучешки зъби са дисквалифициращ порок. Често при такъв строеж на челюстите се вижда и езика, което се дисквалифицира.
Един от разпространените недостатъци в строежа на главата се явява закръглеността на черепа между ушите ябълкова глава рис.6.

При такава форма на черепа-ушите са широки и ниско поставени. Освен това на едната рисунка се вижда, че липсва гънката на гърба на носа и късата долна челюст.

Рис.6
На рис.7 са показани: Добра форма на черепа , добро поставяне на ушите, очите са тесни. Долната челюст е плоска и ъгъла и е на правоъгьлник.

Рис.7
За оценката на главата е важна линията съединяваща на една права три точки: брадичката-носа-началото на челото, или така наричаната Lay bak- линия. На показаните по долу рисунки са показани няколко варианта на главите в профил
На рис.8 показан правилен профил когато предната точка на главата се явява брадичката
На рис.9 носа е много къс , а челото е много изпъкнало, за това линията минава над носа и не го докосва.

Рисунки 8, 9, 10 и 11

На рис.10 челото не е достатъчно закръглено и бяга от линията
На рис. 11 Долната челюст е малко къса. Челото е добре закръглено и линията минава леко надолу без да докосва брадичката.
УШИ
Ушите на френския булдог са изправени, големи, широки в основата и постепенно стесняващи се нагоре като горе са закръглени – така наричаните прилепови уши. Те трябва да бъдат поставени абсолютно вертикално по отношение на главата, високо на черепа и достатъчно далече едно от друго. При поглед отпред, трябва да се виждат и двете ушни раковини. Кожата на ушите е мека и тънка. На рис.13 са показани различни варианти на неправилно носене на ушите.

Рис.13

13 – 1 – Добре поставени , но много остри.
13 – 2 – Полустоящи(дясно) и висящи на хрущяла(ляво)
13 – 3 – Разположени много далече едно от друго
13 – 4 -.Правилни по форма и поставяне уши-уши на прилеп

Шия и тил

Тила при френския булдог е къс, здрав и с неголяма извивка (рис 14) Шията трябва да бъде мощна, къса, поставена под ъгъл 45 градуса, кожата на шията е свободна, но без да виси. Твърде къса шия, когато главата изглежда нанизана на тялото се явява недостатък, както и твърде дълга и тънка шия. Ниското поставяне на шията, когато тила се намира практически на една линия с гърба,  също се явява недостатък и свидетелства за твърде остри рамене. Високо поставена шия не е характерна за френския булдог.

Рис.14

Тяло и горна линия

Тялото е късо, ребрата са много добре закръглени, гърдите са широки и дълбоки, отпред бъчвообразни. Корема в областта на бедрата е умерено прибран но не както при борзой. Гърба в областта на раменете е широк и трябва да се стеснява към бедрата, така че при изглед отгоре да се вижда крушообразна форма. При поглед отпред гърдите и предните крака образуват квадрат, вписан между вътрешната страна на предните крака и долната част на гърдите (рис.15)

Рис.15

Изменение на този квадрат на правоъгълник, особено на височина (рис16) се явява отклонение от желания тип и е характерно за висококраки и с тесни гърди кучета. Разширяване на ширина на този правоъгълник се среща при кучета с добра широчина на гърдите, но с изкривени предмишници (рис.17) Още един недостатък са плоските гърди, когато линията на гърдите не е закръглена а права (рис.18) На рис 19 са показани широка гръдна клетка, но нейната широчина е постигната не от закръглеността на ребрата а за сметка на мускулатутра и мазнини. При така такива гърди предните крака са разположени твърде близко едно до друго, все едно са „под гърдите”

Рис.16, 17, 18 и 19

Горната линия започва от слабо развитата холка , малко се спуска надолу и след това се повдига ,достигайки най-високата точка в поясницата и плавно се спуска надолу към опашката (рис 20),образуваща наклонена крупа.Най-често срещащите се недостатъци:

Рис.20, 21 и 22

рис.21 – Хлътнала горна линия при кучета с дълъг гръб и без извивка на поясницата при което обикновено опашката е високо поставена.:

рис.22 – Права горна линия вследствие на излишно развита холка и права крупа, корема не е прибран ,тялото напомня цилиндър ,няма извивка на поясницата ,опашката също е високо поставена;

Рис.23 и 24

рис.23 – „Камилоподобен”, извит гръб – при този недостатък често се наблюдава скосена крупа

рис.24 – Права горна линия, повдигаща се към опашката – вследствие на излишно дьлгите и право поставени задни крака, поясница без извивка – крупата е много къса

Крупа

Крупата трябва да бъде широка и наклонена. От формата и наклона на крупата зависи горната линия и ъгъла на постава на задните крайници. Ако гледаме отстрани, очертанията на крупата и задните крайници до скактелната става образуват хармонична крива (рис 20) Необходимо е сьщо така да се помни че нарушението на движението на задните крайници може да бъде причинено от патология в таза (дисплазия)

Опашка

Френския булдог се ражда с къса опашка, прешлените на която имат най различни изкривявания – опашка „вЪзел” ,”тирбушон”и др. Опашката може да бъде относително дълга, с пречупвания или права. Нейната дьлжина не трябва да подминава скакателната става. Всички тези варианти на опашката се явяват стандартни. По важно е разположението на опашката – тя трябва да е ниско поставена. Ако опашката във възбудено състояние се повдига по високо от линията на гърба това е сериозен недосттатък. Ако опашката е много къса и се намира в ямка това също е недостатък. Отсъствието на опашка или купирана опашка е дискфалифициращ порок.

Рис.25

На рис.25 Показани са различни варинати на опашката. От тях само положението на опашката на рис 25-А е неправилно, всикчи останали са в стандарта.

Предни крайници
Предните крайници са къси, прави, паралелно поставени, мощни и достатъчно далече поставени един от друг. Лактите са плътно поставени към тялото. Подрамената са къси, здрави и прави, ставите са къси и здрави. Лапите са с кръгла форма, сводисти и плътно прибрани. Ноктите са къси и здрави. В стойка лапите могат да се леко извъртяни навън. При тигровите кучета ноктите трябва да са тъмни при петнистите и бежавите може да са светли. Ако ставите са слаби, те се разполагат под ъгъл към земята, наклонени (рис .26 ) при това често пръстите може да бъдат разтворени. Много често се срещат изкривени подрамена при което като правило се наблюдава силен размет (рис 27) Още един недостатък, извъртяни навън лакти (рис.27) При това е възможно както размет (извъртяни на вън лапи ) така и извъртяни навътре лапи (рис.28)

Рис.26, 27 и 28

На рис.29 са показани често срещани недостатъци на лапите:
29-А – “заешки лапи ” отличаващи се с недостатъчно закръглени стави на пръстите. При кучета с такива недостатъци обикновено центъра на тежестта е пренесен назад, в резултат на което се нарушава правилното движение.

Рис.29

На рис.29-Б раздалечени пръсти. Такива кучета не стъпват на пръсти а на цялата си лапа. Стъпката е тежка и затруднена. На рис –В твърде много извърнати навън лапи и наклонени стави.

Задни крайници

Задните крайници са здрави и мускулести, малко по дълги от предните. При поглед отзад са строго паралелни. Бедрата са мускулести и широки. Скакателните стави са добре изразени и ниско поставени (рис.30) лапите са по закръглени в сравнение с предните. Френския булдог трябва да се ражда без допълнителни пръсти. Наличието на допълни пръсти или следи от премахването им се явява дискфалифициращ порок.

Рис.30

Най –често срещания недостатък на задните крайници се явява недобре изразения ъгъл на скакателните стави (рис.31) При това, като правило, бедрата и колената са къси, задните крайници не са поставени назад а се намират под крупата, движенията са „вързани”. Сьщо така нежелателно е и сближаване на задните крайници (рис.32) което обичайно се среща при тесен таз. Много често скакателните стави почти се добират една в друга, при това те са наклонени и лапите са извъртяни навън. Това е много сериозен недостатък (рис.33) Своебразна противоположност на това е – бъчвообразен постав на задните крайници, когато скаккателните стави са обърнати навън, а лапите навътре (рис.34) При твърде дълги бедра и колена постава на задните крайници повече подхожда за други породи, отколкото за френски булдог (рис.35) Това също е недостатък, който е необходима да се отчита. На рис.36 е изобразен саблиста постановка на задни крайници. Това сьщо се случва при твърде дълги бедра и колена. Ъгъла на скакателната става е силно изразен,крупата е скосена. При това петите са твърде наклонени и кучето стъпва не на пръсти а на цялата лапа.

Рис.31, 32 и 33

Рис.34, 35 и 36

Движения

Движенията трябва да с а свободни. Доброто движение в ъв всяка походка създава впечатление че кучето се движи без усилие. Изтегляне на тялото в една от посоките при движение е недостатък. Баланса при движение се осъществява с помощта на главата и шията в предната част и със помощта на кръстцовата кост в задната част. Центъра на тежестта е разположен предната третина на гръдната клетка. Предните крайници служат като главна опора при движението,главната тежест (примерно 2/3 от цялата тежест ) е върху тях. Порок се счита „удряща“ походка на предните крайници (куче – барабанчик) а също така устойчив раван.

Козина и окраска

Козината е къса, прилепваща, блестяща, мека, гъста. Тя не трябва да е дълга или вълниста.
От 1995 година при френския булдог са признати три окраски.

Тигров (brindle) който се явява смес от черни и рижи (с различни отенъци ) косми. Той варира от почти риж с черни ивици до практически черен с отделни рижи косми.
Бежаво (fauve, fawn) включваща всички отенъци от ярко рижаво до кафе с мляко. Най-ефектни са кучетата с черни маски. При тигровите и бежави кучета се допускат бели петна на гърдите и главата .
Петнисти(caille) когато белия фон се явява основен. Петната могат да бъдат тигрови или бежави. Чисто белите кучета се водят петнисти. Недостатък при тази окраска е появата на тъмни точки върху местата с бяла окраска. Белите петна на муцуната при тигровите и бежавите.
Дискафалификация – всяка окраска с изключение на изброените по горе (подпал, сив, син, кафяв и др)
Комментарите към стандарта са съставени от :
Маханько Е.В.
Шаволин А.Б. Саранча В.Н.

Превод за Национален Клуб Френски Булдог – България от д-р Райна Каблешкова

Източник: http://nkp-frenchbuldog.ru